За древното светилище Индипасха в Странджа планина много е писано и говорено,но не достатъчно.Затова и аз ще опитам да дам моето професионално мнение като радиестезист,но и като човек,имал възможността да види много тайнствени,магични и енергийно заредени места по света.
Бях чувал за Индипасха от няколко различни човека.През далечните 1988,1989 и 1990 години отбивах военната си служба в с. Резово.За пръв път чух неразбираемата дума Индипасха от един от местните овчари,който разказваше,че навътре в гората,след село Кости имало лечебно място от древни времена,с лечебна вода,където тайно ходели да лекуват както болни животни-така и хора.Беше социалистическо време и за такива неща имаше строги наказания.Не обърнах сериозно внимание на думите на този човек,тъй като разказаното звучеше като приказка.
През 1992-1993 година имах възможността като радиестезист и консултант на вестник’Свръхестественото”да общувам с Кръстю Мутафчиев-автор на хитовата за времето си книга”Хомо Сапиенс за произхода на Хомо Сапиенс”.В нея той разказва за намереното от него и колегите му в Странджа планина древно светилище на богинята Бастет.В разговорите ни неколкократно спомена и за другото тайнствено древно място в Странджа-Индипасха,което се почитало от хилядолетия,но било загубено в годините.
През 2000 година,покрай очакващите се събития по настъпването на Милениума идваха хора за радиестезични замервания,свързани с енергийни места,едно от които беше отново Индипасха.Идваха и иманяри със снимки и карти,които бяха убедени,че на това тайнствено място има заровено имане.
През 2002-2003 година участвах в поредица от телевизионни и радиопредавания,в които един от другите участници,представящ се за ясновидец, спомена за мястото,на което се зарежда-Индипасха в Странджа планина.
През 2007 година замервах радиестезично на Белинташ.Тогава отново стана дума за Индипасха в Странджа.
Въпреки многото интересни радиестезични замервания,които бях правил за това място,то не беше събудило сериозен интерес в мен.
През 2010 и 2011 година на няколко пъти обсъждахме възможността за посещение на село Граматиково в Странджа планина с колежка,с която учим Психология.Осъществихме пътуването през лятото на 2011 година.Оказа се,че бащата на колежката е местен жител и добре познава дебрите на горите,както и тайните на планината.След посещението на местния събор,с народни борби и ходене до извора на Свети Илия,се запътихме към Индипасха.Предварително ни бяха разказали местната легенда за това място-един човек имал сляпа крава,която се изгубила някъде в гъстата гора.Той я търсил,но тъй като била сляпа,не възлагал големи надежди,че ще я намери.Когато я намерил,видял,че е прогледнала.После кравата периодически пак губела зрението си и изчезвала в гората,а после се връщала,като пак виждала.Един път човекът я проследил и така намерил Индипасха.
Карахме с колите около десетина километра по тесни горски и планински пътища.Даже по едно време решихме да оставим колите и да продължим пеша,защото само бащата на колежката беше с джип,а нашите по-ниски автомобили започнаха да задират по острите камъни.След няколко спирания и изчаквания стигнахме до стръмен,изкачващ се път,където оставихме всички коли и продължихме пеша.
Пресъхналата река,покрай която минава пътят за Индипасха
Изкачвахме се през красивата гора няколко километра,докато стигнахме горска полянка с интересно скована груба дървена маса и пейка,над които на дървото има надпис-Индипасха,сочещ надолу към просека между дърветата.След кратка почивка за снимки и глътка вода,поехме надолу по пътеката.
Дървената маса с пейки за почивка преди да се спуснем към Индипасха
Колкото по-надолу се спускаш,толкова по-интересно е мястото.Първо се стига до една голяма скала,под която се вижда входа на пещера.Тук за първи път усетих различното излъчване на мястото,от което „струеше”някаква енергия(запечатано и на някои от снимките).Интересното бе,че синът ми Иваил,който е на 9 месеца и е Кристално дете,също реагира,започвайки да ръкомаха и вика на нещо невидимо така,както си висеше в кенгуруто на гърдите ми.Колкото по-надолу се спускахме,толкова по-тайнствена и мистична ставаше картината.
Спускаме се към Индипасха
Тук е входа на пещерата
Скалата,където се намира пещерата бе от мрамор
Най-отдолу,в образувалият се дълбок дол първото,което се открива пред смаяния поглед,е огромна скала,върху която висят от лиани по дърветата всевъзможни дрехи и белъо.Навсякъде цари полумрак и макар,че беше горещ летен ден,тук всички усетихме лек хлад.След като прескочихме полупресъхналата рекичка,се отправихме към голямата скала,под която се намира изворчето с целебната вода.Подсъзнателно всички в групата разговаряхме шепнешком.Наляхме от водата,която е с температура около нулата(по думите на водача ни).Вкусих я и първото ми впечатление беше за твърдост.Сравнена с другата вода,която днес бях опитвал-от изворчето на Свети Илия,тази даже беше много твърда и щипеше на небцето.Запалихме по свещичка пред скования портативен параклис,намиращ се точно пред голямата скала,под която извираше водата.Обикновено на такива места започвам веднага да замервам,но сега усещах,че не трябва-първо за това,че детето висеше на гърдите ми и не исках да го размърдвам и второ-имаше нещо прекалено магично в цялата обстановка,което всички усещаха и без замервания.Докато останалите от групата насядаха и започнаха да обсъждат впечатленията си,аз се подпрях на най-подходящото за това място на голямата скала и „включих” вътрешния си взор.За няколко минути „видях”,че местноста е била почитана от поне две Велики цивилизации преди нашата.Първо видях,че мястото е градено и посещавано от същества с огромен(по нашите представи)ръст.Всички бяха високи поне по 3-3,5 метра,а имаше и по-високи.В този момент Иваил отново реагира,показвайки уплаха.Наложи се да спра за няколко минути,докато детето се успокои.След това се заредиха коя от коя по-странни картини-жертвоприношения,както на животни,така и на хора,тайнствени ритуали,магически обреди,посвещения,изцеления и т.н.
Пресъхналата река минаваща покрай извора на Индипасха
Първата гледка,когато се спуснахме долу бяха многобройни дрехи,висящи като лиани.
Интересното бе,че Индипасха се губеше за известно време(все едно-цялата местност изчезваше)и после-понякога след хилядолетия-пак се появяваше.Замислих се над това и когато после извършвах радиестезичните замервания в офиса-по камъните,взети от мястото и водата,зададох няколко въпроса на принципа на елиминацията,които недвусмислено показаха,че Индипасха не е само обредно място,в което се преплита езическото с християнското,а и Врата-Портал към паралелни същности,такава,като мистичната Шамбала!!!В България!!!
Ето го най-после и тайнственият лечебен извор на Индипасха
За да си налее човек вода от извора на Индипасха,първо трябва като,че ли да се "поклони"
Малкият олтар пред извора
А това е гледката наоколо...
Замерването на водата пък показа,че тя-като течен кристал,е запазила в своята Кристална структура много от наслагванията през хилядолетията,откъдето идва твърдоста,но основата и безспорните и лечебни свойства идват още от първите,високите същества,които също са я ползвали за лечебни цели!Обстойният радиестезичен анализ показа,че най силни лечебни свойства водата има върху имунната,сърдечно-съдовата,дихателната системи,сетивата и костно-ставния апарат,както и при някои видове тумори,анемии и лоши енергии.По-слабо действие-метаболизъм,полова и нервна системи.
Интересно е дали в дните,в които според легендата водата е най-лечебна-една седмица след Великден,тя се променя?!
Ивелин Иванов
източник: http://www.green-spectrum.com/index.php?option=com_content&view=article&id=203&Itemid=201&lang=bg
Съни
разработва и други уреди за въртене. Прави си стик, който се пали в
двата края, ветрила от тел, бухалки и тренировъчни вериги. Последните са
с панделки, които светят на флуорисцентно осветление. С тях тренира за
разтоварване почти всяка вечер в парка. 
Здравата хватка на ДС и КГБ
Нормално ли е един премиер да одобрява подслушването?