Реших да споделя едни невероятно красиви снимки от една сватба.Сватбените фотографии са дело на Влади Балевски и Иво Орешков.Всичко това и още много повече можете да видите на линка които съм дал най-долу.Красота!
Сватбата на Силвия и Васил
Дойде ред да ви запозная и с последните ми младоженци (засега) - Силвето и Васко!
И по традиция - тяхната любима обща песен.
И при тези две влюбени гълъбчета подготовката за съдбовния ден бе
започнала с месеци по-рано и аз бях въвлечена с пълна сила в трепетното
вълнение и емоции посредством възложената ми задача да сътворя мечтаната
сватбена торта. Относно дизайна и двамата бяха категорични в избора си -
знаеха точно какво искат до най-малкия детайл. Но що се отнася до вкуса
на тортата - тук постигането на консенсус се оказа доста по-сложна
задача. Вкусовите им предпочитания доста се разминаваха. Все пак успяхме
да стесним избора до три варианта, които имаха възможността да опитат
при следващата ни среща за дегустация. И двамата без колебание се спряха
на един и същи вкус - лека, свежа и ненатрапчива комбинация от какаови и
ванилови платки, напоени с компот от вишни и малини и крем йогурт. Бях
толкова щастлива, че успях да намеря вкус, който да се хареса (и то
много) и на двамата без да се налага да правят компромиси един спрямо
друг.
След като всички подробности бяха уточнени, не ми оставаше нищо
друго освен да чакам заветната дата. Процедурата вече ви е позната -
пълна мобилизация, съсредоточеност, старание и най-хубавото - огромното
удоволствие да твориш с желание и любов и със съзнанието, че трябва да
се спарвиш перфектно, за да сбъднеш една мечта. За щастие драми покрай
изработването на тортите нямах, макар напрежението да бе огромно, тъй
като имах и други поръчки. За мое облекчение и радост успях да се справя
с всичко и бях истински горда и щастлива. В уречения ден със съпруга ми
отидохме да доставим тортите в ресторанта, където щеше да е сватбеното
тържество. Посрещнаха ни така, сякаш за първи път чуваха, че след
няколко часа ще има сватба при тях. Накараха ни да оставим кутиите с
тортите една над друга върху някакви щайги на земята. Казах им
категорично, че това е абсурд. Позволиха ни да ги наредим върху кантара
(от тези огромните за големи товари). Попитах защо не ги приберем
директно в хладилниците, а те ми отговориха, че в тях нямало място.
Направо се изприщих от ужас! Действието се разиграваше към 16.00 часа
следобяд, тортите щяха да се сервират най-рано към 22.00 часа вечерта,
навън температурата бе 30 градуса, а въпросният кантар бе на самия вход
на склада, в непосредствена близост до прашната улица. За да ме
поуспокои и най-вече за да ме разкара, управителят тържествено обеща при
първа възможност тортите да бъдат прибрани. Нямах избор, освен да се
направя, че му вярвам и да си обера крушите тоз час. Пратих един смс на
Силвето, с който в телеграфичен стил я информирах за ситуацията и със
свито сърце се прибрах вкъщи. За мой късмет (и най-вече за късмет на
множеството гости, яли от тортите), разстройващи последици нямаше.
Всички бяха останали очаровани! Дори взискателната иначе тъща ми бе дала
висока оценка и си бе поискала допълнително тортичка. А младоженците?
Те така разпалено и въодушевено разказваха и за тортата, и за цялото
събитие, че нямаше как да не настръхна от вълнение. Пожелавам им да
бъдат все така темпераментни, емоционални, вдъхновени, щастливи и
влюбени! Силве, Васко - обичайте се безкрайно и винаги бъдете един до
друг! Горчиво!
Сватбените фотографии са дело на Влади Балевски и Иво Орешков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар