Замисляли ли сте се че когато сме малки искаме да сме големи.Растем,помъдряваме,ставаме зрели хора,но неизменно идва един момент в които ни се иска да сме си пак деца,да си играем по цял ден и да нямаме никакви грижи.
Какво можем да направим не можем да спрем хода на времето.Не е важно на колко си години а на колко се чувстваш.Мисля си че като че ли най-добре е да запазим детското в себе си,поне доколкото можем,и върху него вече да надграждаме.Възрастните гледат своите деца и си казват Ех защо не съм на твоите години?Не ще станем отново деца,но често ми се случва да се държа като дете в определени моменти.Какво се променя толкова когато преминаваме от деца във възрастни?Ще кажете много неща.Да съгласен съм но главното е едно-започваме да поемаме отговорност за действията си!Никой не взима решенията вместо нас,трябва сами да ги вземем.Досега е било едно сега е друго.Призивът ми е:Нека си останем деца колкото се може повече!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар