петък, 24 август 2012 г.

Гастрол: Яна Пенева

И още един впечатляващ блог със невероятни снимкки.Сякаш знам само тази дума невероятни.Насладете се:

  Гостуванията из блог пространството нараснаха застрашително, заедно с игрите, наградите, анкетите, въпросите - лудница! Въпреки че вече гастролите в LaMartinia не са толкова чести както преди (всеки понеделник) поради липса на време, рубриката продължава да съществува - вече повече от 2 години. Реших да спестявам пространните уводи, благодарностите за участието и т.н Фактът, че съм избрала и поканила конкретните хора означава, че ги харесвам и силно одобрявам това, което правят. Затова отсега нататък просто ще ви показвам техните неща, достатъчно говорещи сами за себе си.
Яна снима прекрасно и е крайно мил и отзивчив човек, истинско удоволствие е да се гледат нейни работи, сами ще се убедите. Фен съм й не само заради вълшебните кадри, а и заради скоростта и скромността, с които напредна в снимането - рядко срещана комбинация. 
 
Яна е тук:

__________________________________________________________________________________
 
  Никола, фотоапаратът и компютърът, пълен със снимки - заемат целия ми свят и няма място за друго. Щастлива съм. Много. Искам да умея много неща, но най-много искам да мога да снимам като руските фотографи - щом видиш снимката, да видиш и душата, и на модела, и на снимащия. Не смея да правя снимките, които искам. От страх, че ще вложа много енергия, а няма да ги харесам после.  Пълен егоист съм - затворен в своя си свят: на снимките, на децата и на булките, добре ми е там. Искам снимките ми да са преди всичко емоционални, човешки, говорещи, още не са.
  Това си е мания, болестно състояние, всички "болни" ще разберат - заспиваш и се събуждаш със снимки, гледаш къде каква е светлината непрекъснато и мислиш как би се получило в апарата. Купуваш дрехи на детето според това, как излизат на снимки, избираш тапети за спалнята  и чинии за кухнята на същия принцип, ако мислиш, че някое ястие в ресторанта не изглежда фотогенично, не го поръчваш. Излизаш винаги по залез да се разходиш с детето и го вкарваш из храсталаците. Изчисляваш всички покупки не в пари, а в обективи. И сънуваш, че правиш по-хубави снимки...
  Понякога ми се иска да работя нещо скучно и спокойно, например в библиотека или рядко посещаван магазин, а снимането да ми е хоби, защото сега нямам хоби. Но бързо ми минава. И времето никога, ама никога не стига и съм вечно с угризения, че не отделям достатъчно от него на сина си. Искам денонощието да е поне 36 часа. Поне!
  След 12-часова сватба в събота, сега е 6.30 сутринта в неделя и аз ставам, за да видя снимките, които съм направила. Нетърпелива...
 






 
















 

събота, 18 август 2012 г.

Сватбата на Дани и Людмил

Попаднах случайно на този блог,и понеже съм любител фотограф няма как да не оценя красотата.Споделям я с вас!


07 май 2012, понеделник

Сватбата на Дани и Людмил


Това са те! Дани и Людмил от Пловдив. Не са ли прекрасни? Харесвам ги толкова много, че дори не ми се иска да пиша нищо. Снимките им казват всичко.  Цялата им сватбена фотосесия е просто зашеметяваща. Сякаш са излезли от страниците на лъскаво и стилно списание. Оставям ви първо да им се полюбувате, а накрая ще ви разкажа подробно за тях и за сватбената торта, която им направих. Макар че тя тотално бледнее на фона на прекрасните младоженци, но пък е направена с много любов и старание. 









Страхотни снимки, страхотни младоженци, нали? Казах ви. Фотографиите са дело на Димитър и Тереза Якови. А това е техният сайт.
Сега да ви запозная по-подробно с фотомоделите, пардон - младоженците. За Дани съм ви споменавала и друг път. Познавате я като момичето, което прави уникално красиви картички. Но в началото аз дори не подозирах за този й талант. С първото си писмо до мен тя искаше да поръча торта за рождения ден на съпруга си. Да, няма грешка. С Людмил те вече бяха женени. За жалост се наложи да й откажа, тъй като датата ми беше ангажирана с друга торта. Няколко месеца по-късно ми писа отново, пак с молба за поръчка. Оказа се, че иска сватбена торта или както самата тя я нарече "торта бижу". За нищо на света не исках да я разочаровам отново и макар и леко уклончиво й дадох положителен отговор. А ето какво ми написа тя в замяна:
..."Когато за първи път  открих блога ти ме остави с отворена уста.Единственото, което си казах беше ''Тя е!'' и знаех, че рано или късно твоя торта ще стои пред мен! Първият път не стана, затова сега и ти писах месеци по-рано. И като ми отговори ,че има вероятност да спреш с правенето на торти си помислих ,че това е престъпление.Но някак си знаех,че това няма да се случи.И ей ме на!Уточнявам дизайна на моята сватбена торта с Буболинката! Просто си страхотна!"
А сега и малко разяснения. Оказа се, че Дани и Людмил са женени от две години. Но тъй като за сватбата им въпросните пловдивски фотографи били заети, те си обещали някой ден да сключат и църковен брак, предшестван от мечтаната фотосесия. За събитието поканили само четирима гости, но организирали всичко като за истинска сватба - красива, вълнуваща, романтична. А къде се е видяло сватба без торта? Така се намесих и аз в цялата схема. Дани искаше тортата да е максимално стилна и изчистена в тон с цялостния стайлинг - класическо съчетание на черно и бяло. Първоначално идеята бе за мъничка едноетажна в стила на моята черно-бяла пеперудена торта, която си спретнах за 34-я ми рожден ден. После преценихме, че двуетажна би стояла по-представително за такъв специален повод, а накрая аз на своя глава я направих на три етажа (разбира се, без да ангажирам финансово младоженците). Толкова много ми се искаше тортата да е с наистина красив дизайн, за да се хареса на Дани и Людмил. А колкото повече човек се стреми да направи нещо съвършено, толкова повече критериите му се завишават и нищо не му се струва достатъчно добро. Идея си нямате какво търсене и купуване на плетени черни дантели му ударих. А после падна и голямото чудене коя точно да използвам. В крайна сметка се спрях на този вариант. 

  
Както вече ви казах, тортата бледнее пред хубостта на младоженците, но аз все пак си я харесвам. По-важното е, че и те си я храсеха. Самият Люси дойде да я вземе от вкъщи, но по заръка на Дани предварително я бях опаковала в кутия, така че да не се вижда. Идеята бе и за двамата да остане изненада до деня на сватбата им. Тортата щеше да е първото нещо, което да ги посрещне при влизането им в романтичния ресторант- градина. 



Подробностите как е протекъл самият ден е най-добре да разберете от писмато на Дани до мен. 
 Бубе здравей!
Ох,откъде да започна,кое първо да ти кажа?;-)
Беше страхотен ден! Слънцето ми се усмихна още от сутринта както го исках.Грим,прическа,изненадата от новата рокля-всичко мина  идеално! Дойде време за фотографите-те просто се раздадоха!! Снимките бяха на няколко места-на огромни бали от слама край пътя ,в изоставена барака,при самотно дърво на едно поле, на релсите на влака ,на каменоломна,на въжен мост в един парк,няколко снимки и в центъра на Пловдив,в църквата,в старият град,хванахме и залез слънце край реката...и още и още..Започнахме от обяд и цял ден не бяхме хапнали нищо,успяхме да пийнем само няколко глътки вода..но в тази еуфория не ни беше и до ядене..Мисля, че съм единствената булка на света която се радва, че роклята и обувките са и съсипани и не стават за нищо;-) но какво по хубаво от това можеше да им се случи?! :-)
Църковният брак е по- хубав от гражданския (според мен).Успях да разплача всички.Отчето, което си избрахме ни накара да треперим от емоция! Никога не съм вярвала, че църковен брак, който трае 45 минути ще мине като миг! Почувствах се прегърната от Бог и пълна с любов! Истинска венчавка, за която мечтах!
Към осем вечерта прекрачихме прага на ресторанта,масата страхотно украсена с бели рози и черна дантела,свещите украсени и запалени.. и в цялата си прелест твоята торта в средата на масата и то на три етажа!..тя беше прекрасен завършек на дългият ден и чудесно начало на вечерята!Разрязахме я и помолих да не я вдигат..исках да  гледам цяла вечер тази нежна красота! След като мина вечерята и я опитахме единодушно заключихме, че е хубава не само на вид ,но и на вкус!
Фотографите приеха няколко парчета подарък за децата им,а останалото изчезна щом го занесохме в къщи;-)
Този ден е сбъдната мечта за мен и аз от сърце ти благодаря, че допринесе за моето щастие!
Надявам се отново да  си пишем, а и някой ден да се запознаем лично!
Никога не съм предполагала, че само от писма и едно телефонно обаждане мога да кажа че съм открила прекрасен човек!
Още веднъж ти благодаря за всичко което направи за мен!
Желая ти късмет и търпение за всичко около теб!
Прегръщам те горещо!

Дани

Е, денят на нашето лично запознанство още не е дошъл, но това не ми пречи да чувствам Дани много близка. Телефонните обаждания вече са много повече от едно, а по мейла сме си разменили близо 140 писма. Май сме типичен пример за net love! Но съм сигурна, че един ден ще имам щастието да прегърна Дани и очи в очи да й кажа колко е прекрасна.
На Дани и Люси пожелавам с цялото си сърце да бъдат безкрайно щастливи и да сбъднат всичките си мечти! Обичам ви!!!
Така и така сме на вълна сватба, нека ви се похваля, че и ние тази събота бяхме на такова мероприятие. Женихме първата ми братовчедка Магдалина. Тортата не я правих аз, тъй че снимки на торта няма да ви показвам, но пък ще ви покажа няколкото семейни фотоса, които си щракнахме преди и след церемонията. Качеството им е ужасно, но все пак се вижда чудната ми прическа. Не се скръндзайте откъм комплименти. Никак няма да ви се разсърдя, ако кажете по някоя добра дума, та да ми повдигнете малко самочувствието. :))

Със или без прическа, винаги се чувствам невероятно горда и щастлива, когато съм с децата ми.


Забелязвате ли нещо общо между тортата на Дани и Люси и тази ми рокля?

След като се върнах от фризьорския салон с тази ми прическа, очаквах с нетърпение да видя реакцията на децата. Но те просто ми казаха "Здрасти, мамо!" и толкоз. Възмутена ги питам "А бе, не виждате ли, че съм променена?" А Давид леко виновато отвръща от името и на тримата явно "О, извинявай мамо! Много ти е хубава новата ризка!"А прическата ми е дело на Вики Игова от студио BRIGHT PLACE, Света Троица, бл. 304, тел. 0885 764 760

Тъкмо се бях примирила с факта, че изобщо не отчетоха новата ми фризура и последва нов удар. Девин ми заяви, че (цитирам) "С тая ти физиономия хич не ми харесваш!" Питам го "Кво ми е на физиономията?", а той болезнено откровено ми отвръща "Ми нещо си си изцапала устата и очите ти са като мръсни!" Така ми се пада като не използвам ежедневно грим, а червило слагам веднъж в годината. 

Добре, че беше Пламен, та поне той да ме хареса. Ма той вече е гърмян заек и знае, че много трябва да се внимава с коментарите относно външния вид на жените. Крайно време е да предаде тия си знания и на децата, че така няма нивгаш да си хванат гаджета, милите.

Тука се правя, че надничам през прозорчето. Не че и в действителност не съм си любопитка и клюкарка по природа. Пък странно, все последна научавам пикантериите, което е много прецакващо, защото после няма на кого да ги раздухам. Нали вече всички знаят. :)))

И тая снимка е позьорска. Да не мислите, че тия деца така мирно и кротко си седят до мен? Овършаха двора на църквата като за световно. Само се молех да няма ожулени колена и разбити носове и явно молитвите ми са били чути, та се разминахме без инциденти.
А това са младоженците - Маги и Иван!!!      

Източник:http://bubolinkata.blogspot.com/2012/05/blog-post.html